Щастието като път!

Есето спечели награда в конкурс обявен от InspiredLearning.net на тема “Учителите, които винаги ще помня!”.

През живота си срещаме много хора, които ни въздействат по един или друг начин, едни бързо си отиват от нас, други оставят дълбока диря, а с някой сме през цялото време заедно. Много често даже не забелязваме колко силно ни е повлиял някой, просто защото сме свикнали с неговото присъствие, разчитаме че той ще е винаги до нас и на наше разположение.

Най-важните личности в живота ни често не са известни, те са обикновени хора, може да нямат много постижения или успехи, може да са тихи, скромни и незабележими, но без тяхната светлина, отдаденост и грижа, нямаше да гори и нашият огън.

Все повече слушаме и се вдъхновяваме от хора, които никога не сме виждали, но знаем за тях от интернет, или сме чели книгите им. Те ни въздействат, ние приемаме ежедневно идеи, съвети и се променяме, но за мен понякога една мила дума или прегръдка е по-силна и по-мотивираща от каквото и да е друго. Защото имам нужда да усещам тази топлина, която стопля сърцето ми, когато усещам любовта на другите към мен и когато аз изразявам своята.

Да, има много силни хора, преодолели какво ли не, да има успели хора, които са повлияли на целия свят, но дълбоко в моето сърце моите учители и вдъхновители са най-близките ми, те са били до мен през целия ми живот. Те са ми повлияли най-много и продължават да го правят и до днес. Били са тук до мен през голяма част от живота ми, те са ми дали много и отнели, с тях съм преживяла и най-щастливите и най-тъжните си мигове, те са били тук когато съм празнувала, и когато съм губела и страдала. Те са ми давали подкрепа и не са ми давали, и са ме разбирали и не са. Но благодарение на тях, на тези уроци аз съм тази която съм днес, ако те бяха други, аз също щях да съм различна.

От тях научих да бъда силна и самостоятелна, да бъда независима и да се справям сама, научих, че е важно да съм честна и трудолюбива, да съм щедра и да давам на другите безкористно, да съм емоционална и открита, да ценя свободата, справедливостта, мира и хармонията.
Учих се да се забавлявам, да се грижа за себе си, да съм смела и да рискувам, да съм уверена и талантлива, да следвам сърцето си.

Те са тези които ме подкрепят, които ми показват недостътъците и грешките ми, дори да не искам да ги видя, и които не се отказват от мен. Не ме оставят да се предам или да падна духом, имат силата и смелостта да ми покажат каква съм всъщност, и вярват в мен повече от мен самата. С тях пътуваме заедно и се учим, падаме, ставаме отново всеки път по-силни, мечтаем, играем, забавляваме се, разочароваме се, и пак всичко отначало. Учим се да изразяваме чувствата и мислите си, да следваме сърцето и мечтите си, заедно сме и в победите и в провалите. Заедно с тях научих, че обичам пътешествията, непознатите земи и хора, свободата която те ми дават. Научих, че мога да бъда каквато искам, да правя това което ми носи радост, научих се да мечтая и че мечтите са по-близо, отколкото си мислим, научих че ограниченията са само в моята глава.

Темата за учителя и за вдъхновителя ме накара да се замисля от какво най-много се впечатляваме и установих, че не си спомням имената на петте най-богати хора, или на последните Нобелови лауреати, или на последните олимпийски шампиони, но веднага мога да кажа пет души, от които съм получила признание или похвала, пет души с които ми е приятно да сме заедно, или пет души които да са ме научили на нещо стойностно. И все повече осъзнавам колко са важни взаимоотношенията в нашия живот, средата която създаваме, и колко е важно тя да ни подкрепя.

Най-важните уроци не са нито в книгите, нито по телевизията или филмите, нито в интернет, те идват от хората с които общуваме ежедневно, случайно или съзнателно. Променяме се толкова често, всеки ден, че дори не го осъзнаваме, всяка една среща и разговор ни дават нова посока или затвърждават старата. Няма случайни срещи, всеки човек в нашия живот има определена роля, и дори да не го осъзнаваме, ни подтиква и вдъхновява към промяна. Дори негативните ни взаимоотношения имат своята роля и цел и ни карат да направим нещо по-различно и да се учим непрекъснато. Затова благодаря на всички, които сте дошли в моя живот, на всички които сте останали, и сте си тръгнали, за това което сте ми дали, и отнели.

Благодаря Ви!

За автора:

Мирослава Делчева Мира е част от екипа на сайта. “За мен е важно да се свързвам с Творецът в мен, да преживявам съзидателната сила, която е в основата на всичко, която е непресъхващият извор на живота.” За връзка с Мира използвайте: e-mail website