Емоции
ЕМОЦИИТЕ са преходни…
В живота си човек изпитва различни емоции. Поякога тъжни. Понякога пагубни. Дръзки дори…
Приемаме ли ги? Променят ли същността ни? Защо ли се борим срещу тях? Дали не ни учат и не ни карат да бъдем просто човеци…с нашите позитиви и негативи…
С прикрепените два мои стиха бих искала да изразя две различни краски…На вечната борба между черното и бялото, злото и доброто, лъжата и истината, грешното и правилното…
И дълбочината, с която ги преживявам…
Накрая бих казала, че именно в тъмнината човек е себе си и пожелавам на всеки един от вас да намери поне един човек, който да иска да бъде с вас дори и там, в онзи момент, когато сте неспособни да видите колко близо до вас е светлината…”Защото истински приятел е онзи, който има честа да бъде до вас и знаят, че ако си се държал глупаво не значи че си глупак… Приятелят е човекът, пред когото можеш да мислиш на глас. На приятеля се пада честа да бъде с теб, когато грешиш… защото ако си прав, тогава е лесно и всеки би могъл да те подкрепи.”
Два свята! Две багри! Две прекрасни противоположности…
| ИЗВЪН КОНТРОЛ…
Гняв. Ужас. Празнота и една нестихваща болка. Въпроси. Мисли. Защо? Какво? Къде? Вина. Това не съм аз. Не те познавам. Не те приемам. А как да те обичам? Коя е тя? Коя съм аз? Наранено създание. Изгубена същност. Облак от искри, мълнии и дъжд. Пронизващ рев. Спиращо дихание. Липса на живот. Безвремие. Нищо. Никой. Никога. Просто съществуване. Безсилие. Страх. Гняв. Вина. Ужас. И нестихваща празнота. О, Боже! Помогни ми! Загубих контрол! Няма ме! Къде съм? Помогни ми да открия себе си! Помогни ми себе си да опозная, приема и обичам. Помогни ми да върна вярата, любовта, прошката, спокойствието и мира в сърцето си. Дай ми сили да продължа напред. Дай ми сили! Дай ми сили! Нека бъде! |
В СЪЩНОСТТА СИ…
Вдъхновяващ трепет…Щастие. Изблик на нестихваща радост. Загадъчна усмивка. Копнеж. Желание. Страст. Аз съм тук. Това съм аз. Живея. Действам. Сбъдвам. И с вас споделям…Същността си. Коя съм аз? Крехка. Спокойна. Нежна. Спонтанна, жизнена и смела… Просто една романтичка… По детски мъдра. Интуитивна. Красива. Сексапилна. Всичко. Всеки. Всякога Докосва ме. Срещам се. Палувам и даже в картини рисувам. Себе си изразявам и чрез думите се опознавам. Понякога тъжна. И уязвима. Бурен смях. Тук съм! Да дарявам любов е моето призвание. Приемам. Прощавам. Вярвам. В усмивката е моето упование. Сърцето си ви дарявам. Светлината отразявам. Напред вървя. Поглед не отвръщам. Тук живея. Сега! |
За автора:
 |
Юлия Пъшкина Вместо да представи себе си с няколко изречения, Юлия предпочете да представи себе си с пъравата си публикувана в Usmivka.org творба. За връзка с Юлия използвайте: |
Loading ...
