Усмивка – Щастието като път!

Той я срещна в един слънчев и топъл ден. Тя излъчваше нежност, топлина и любов. Очите и говореха за дълбочина, искреност и сила. Той видя в нейната същност лекотата, с която другите общуват с нея и мъдростта, с която тя помагаше и се грижеше за другите.

Той се приготвяше за среща с нея. Мислите не му даваха мира и нахлуваха като римски легиони пред битка. Напрежението нарастваше. Безспокоеше се:

„Дали ще се справя?”
„Дали съм достатъчно добър за нея?”
„Дали съм готов за тази връзка?”
„Дано никога не я нараня, тя е толкова нежна и не го заслужава.”
„Дано никога не види моята лоша страна.”

Тя го посрещна с усмивка. Прегърнаха се и тръгнаха към близкото кафене. Настаниха се, поръчаха и се погледнаха в очите. Бяха уморени от ежедневието. Бяха забравили къде е моста към другия. Обичаха се, но загубиха страстта и силата на любовта им отслабваше ден след ден.

- Как мина днес? – загрижено го попита тя.

- Ами добре. – с леко раздразнение отговори той. Не му се говореше. Замълча и се отдаде на мислите си…мислите го завладяха: „Защо не разбира, че ми е тежко. Толкова проблеми имам в момента. Как да я накарам отново да се усмихне? Толкова ни беше хубаво в началото. Защо се случва това? Толкова я обичам, а все не успявам да й го покажа.”

Тя стоеше и продължаваше да го наблюдава, притихнала. Беспокоеше се за него. Докосна го. Той се отдръпна и отново потънал в мислите си, хапваше бавно.

- Любов моя…хайде да отидем някъде. Да отделим време за нас двамата. Да се откъснем от суматохата!?

- Ох…не разбираш ли, че не мога…- гневно й отговори.

- Скъпи, какво става? Неразбирам! Имаш ли някакви проблеми, сподели ми!? Искам да ти помогна, но незная как.

- Всичко е наред, просто не ми се говори сега. Извинявай! – той я погледна нежно и съжеляваше, че за пореден път се държеше ужасно с нея. Погледна тъгата в очите й и отново почувства онзи страх, че може би я губи. А толкова много я обичаше.

С натъжени и навлажнени очи, тя се наведе и го целуна нежно. Тя го обичаше, но душата я болеше. Искаше да му помогне. А не знаеше защо наполедък все е в лошо настроение. Чудеше се, къде сбърка. Обвиняваше се, че е много настъпателна и че непрекъснато го притиска.

Така ден след ден. Страхът му се задълбочаваше. Все повече беше неспособен да покаже, колко много я обича. Все повече неговата нежност, любов и мекота отстъпваха място на грубостта, страха и недоверието.

А тя все повече се обвиняваше, че е не способна да му помогне и не може да го направи щастлив. А толкова много го обичаше, но все повече се чувстваше самотна, тъжна и непълноценна.

Дойде денят, в който се гледаха с очи, пълни със сълзи. Обвиняваха се за страховете, незадоволените очаквания и непостигнатите желания. Разделиха се.

Страхът ражда гняв, гневът – омраза, а омразата – болка.

***

И така, нека започнем отначало:

Той я срещна в един слънчев и топъл ден. Тя беше нежна, свободна, красива…

Бързайки за среща с нея, той направи своя избор и реши да бъде искрен за своите мисли и усещания. Чувстваше увереност в това, което иска. Сърцето му препускаше. Поглеждайки я в очите и придобивайки все повече смелост, той сподели с нея:

- Искам да бъда с теб. Искам да споделя живота си с теб. Искам да се забавляваме заедно. Искам те, но се страхувам. Страхувам се да не те нараня, така както са те наранявали. Страхувам се да не те огранича, така както са те ограничавали. Страхувам се да не бъда жесток. Страхувам се да не опознаеш моята лоша страна и това да не те накара да си тръгнеш от мен. Страхувам се да не бъда отхвърлен и изоставен. Имам нужда от твоята мъдрост. Молбата ми към теб е да бъдеш търпелива и да ми покажеш нещата, които те правят щастлива. Би ли рискувала с мен?

Тя го погледна. В очите й се виждаше признателност и благодарност, надежда и топлина. Гласът й беше мек и нежен. Пое дълбоко въздух и му каза:

- Искаш ли да играем играта „черно-черно”? Нейните правила са много прости:

1) Ние сме партньори и играем, за да се забавляваме.

2) Аз, ти, ние двамата винаги печелим. ю

3) Приемаме другия такъв какъвто е.

4) Няма правилно и грешно. Винаги обсъждаме заедно и всеки поема своите 50% отговорност.

Той не разбираше какво точно му казваше, но беше убеден в това което казваше и се чувстваше спокоен, че с нейна помощ животът му ще бъде по-лек. Възхищаваше се на мъдростта й. Беше благодарен за нейното разбиране.

Тя продължи. Бавно и с известна доза притеснение сподели:

- Аз търся връзка – благословенна, реална и взаимна. Връзка, изпълнена с любов, нежност и уважение. Всеки един е щастлив в тази връзка. Ние обичаме да сме в компанията на другия. Ние се смеем и забавляваме заедно. Ние взаимно се подкрепяме в живота, в кариерата, в бизнеса, в личното развитие…ние сме просто НИЕ. Хм, сигурно ще питаш: „А какво си готова да дадеш?”. В отговор ще кажа, че аз съм нежно цвете. Аз съм силна и красива жена. Аз съм жива, спонтанна и щастлива. Аз прощавам и живея в хармония със себе си. Аз споделям мъдростта си. Но не съм идеална. Аз съм ЖЕНА – понякога изискваща, понякога слаба, понякога глупавичка и наивна. Това е което мога да ти дам. Дали ще ти бъде достатъчно за да си щастлив? И с детска наивност го попита: А ти какво търсиш?

И това бе началото…След седем години…

Беше слънчев и топъл съботен ден. Слънцето играеше на светлосенки в спалнята им на вилата край морето. Вълните се удряха в скалите. Чайките кряскаха и се спускаха към дълбините в търсене на своята сутрешна закуска.

Това беше техния уикенд, в който винаги бяха на различно място извън града и отделяха време само за себе си. Далеч от хаоса. Суматохата. И приряността.

Това беше тяхната любов… Реална. Споделена. Огнена, както и в началото.

Тя се протегна. Усмивка озари нейното гладко и красиво лице. Той я галеше и докосваше едва доловимо. Всеки мускул в тялото й вибрираше под неговите нежни и топли ръце. Тя сияеше от допира на неговите влажни устни и с детска игривост, сънено промълви:

- Ммммммм…Добро утро, любов моя.

Той я погледна запленен и промълви шепнешком:

- Благодаря ти, че се появи в живота ми и сподели с мен мъдростта си.

- Благодаря ти, че пожела да ме опознаеш и да ме приемеш такава каквато съм. Благодаря ти, че пожела да откриеш нещата, които ме карат да се усмихвам. Аз съм щастливка, защото ти си моя любим партньор в нашата игра, наречена – любов. Обичам те! – милвайки го, тя му отвърна.

- И аз те обичам – в ухото й прошепна той.

Той я целуна страстно, а тя не се съпротивляваше. Нежността и допира му събудиха в нея желание и тя му се отдаде. Имаше му доверие и знаеше, че той е нейното минало, настояще и бъдеще.

Всеки един от тях двамата направи своя избор. И този избор ги ръководеше в решенията при изграждането на тяхната връзка. Всеки ден те бяха отворени един към друг. Те откриваха себе си и другия. Приемаха себе си и другия. Те усещаха опасностите и страховете, но ги преодоляваха заедно. Те споделяха с очите, душите и телата си. И в тяхната игра – любов, те избраха да бъдат парньори. Забавляваха се. Как го постигнаха? Простичко: Бяха себе си! Слушаха и чуваха! Приемаха и пускаха!

***

Имаш два избора, да избереш да се страхуваш и никога да не споделиш този страх с любимата жена. Или да споделиш страховете и желанията си, копнежите и намеренията си и да се довериш на мъдростта в теб и около теб. А кой знае, какво ще се случи? Кой знае…?

Той, нито за миг не съжали, че тогава в началото сподели с нея своите страхове. И направи избор да потърси подкрепа от любовта в себе си и наоколо за да ги преодолее.

…..някога беше написал: „Съдбата си има начини да те намери. Понякога е трудно да открием нещата, от които се страхуваме. Просто се нуждаем от малко помощ за да ги преодолеем. Не позволявай на огъня да изгасне, разпален от незаменима искра в безнадежните замени „не съвсем” , „все още не” и „не е времето”. Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота, който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш. Светът, който желаеш може да бъде спечелен. Той съществува. Той е реален. Не се задъхвай. Той е възможен. Той е твой.”

Довери се! Приеми го! Поеми по пътя, който ти се предлага! Рискувай!

Ти би ли рискувал с мен? А със себе си?

02 ноември 2008

За автора:

Юлия Пъшкина Вместо да представи себе си с няколко изречения, Юлия предпочете да представи себе си с пъравата си публикувана в Usmivka.org творба, която можете да прочетете тук. За връзка с Юлия използвайте: e-mail

Име (задължително)

e-mail (задължително)

Website

Моля въведете кода от СПАМ защитата!

 Уведоми ме за следващи коментари