Усмихни се на непознат – Димитър Кръстев
Още едно есе, спечелило конкурса Усмихни се на непознат!, който приключи на 15.08.2010, написано от Димитър Кръстев.
Насладете се на таланта на Димитър! Пожелаваме ви приятно четене! …
Усмихни се на непознат – Димитър Кръстев
Започнах да се оглеждам за непозната жена, на която да се усмихна. Открих една, срещнах погледа й и пуснах лицето си да се разлее в най-широката ми усмивка, от специалния ми каталог. Тя най-напред повдигна учудено вежди и лекичко се усмихна. И понеже аз продължавах да се хиля насреща й, тя попита:
- Познаваме ли се?
Бях принуден да призная:
- За съжаление не, но това много лесно може да се поправи…
- Така ли? – тя беше изненадана, но и заинтригувана. И вероятно, за да ми върне изненадата, протегна ръка и каза:
- Мила
Представих се и аз, като побързах да добавя че ми е изключително приятно, а за всеки случай усмивката продължаваше да цъфти на лицето ми.
- Дали нещо, което започва с усмивка може да завърши със сълзи? – чух се да казвам и направо изтръпнах – какви ги говорех!
- Обикновено е така, но да се надяваме че ние ще избегнем това средностатистическо правило – смело пое тя.
- Така е, ако сме мъдри, няма да позволим на доброто начало да стигне до лош край! – вече по-оптимистично продължих и аз.
- Какво би станало ако решим да останем в началото?
- Искате да кажете – при усмивката?
- Да, в това настроение и нагласа за предусещане на хубави събития….
- Наистина, нищо не ни пречи!
Сега вече и двамата се усмихвахме.
- Знаете ли какво ми хрумна – оживих се аз и продължих след кимването й – Възможно ли е хора, които се усмихват едни на други да се скарат?
- Според мен няма да е лесно да се скарат…
- А знаете ли тази техника – когато на двама души се налага да проведат труден разговор с висок риск за скандал, се препоръчва да се държат за ръце.
- Не знаех, но ми се струва, че тази техника има голям потенциал. Особено, ако добавим и вашата идея – да се усмихват един на друг.
- Да! Знаете ли, трябва да го експериментираме!
- Добре, сега с нетърпение чакам да се скараме – каза тя и двамата се засмяхме на глас.
Очевидно първата усмивка пораждаше някаква верижна реакция.
- А какво би станало, ако двама приятели си поставят за цел никога да не се скарат? – продължих да подхвърлям идеи
- Да, интересно! Ако един човек е в състояние да постигне тази цел, то какво остава за двама!
- Нека си представим как по принцип е възможно това.
- Предполагам, че вероятността поне единият по-навреме да се сети накъде отиват нещата, е по-голяма…
- Така е, но ще трябва и да определят и някакви общи правила. Хайде да видим какви биха могли да бъдат те.
- Ами например, да не си повишават тон…
- Да не си лягат скарани….
- Да се изслушват….
- Двамата да стоят един до друг срещу проблема, а не да го поставят между тях…
- Всеки да следи за своето участие в евентуалния конфликт и да работи със своя принос…
- Който каже нещо лошо за себе си или за другия, веднага да каже и две хубави неща…
- Да се усмихват по-често един на друг….
- Да се държат за ръце и да се гледат в очите….
- Когато изразяват различни мнения, никога да не употребяват лични определения и обобщения към партньора, че е глупак и други подобни…
- Да използват съюза “и” вместо “но” и “обаче”….
- Ако усетят че са нервни, неспокойни, раздразнени, първо да се успокоят, да дишат съзнателно, да си вземат душ, да медитират и след това да общуват….
- Да! Да се подготвят преди всяка среща като за красив и незабравим миг от своя живот!….
- Ей това е страхотна идея! Повечето хора влизат в някое общуване, съвсем несъзнателно, за да се разтоварят, като натоварят другия или за да си получат дозата драма….
- Така е и хайде ние да дадем личен пример че е възможно да има нормално и дълго общуване без спорове и караници…
- Чудесно! Сещам се за още нещо: да се възприемаме равнопоставено, като партньори, без подценяване и надценяване….
- И всеки да се стреми да следва тези чудесни препоръки, независимо дали другият го прави….
Внезапно спряхме, спогледахме се заговорнически и се засмяхме на глас!
И аз си дадох сметка, че до това невероятно взаимно творчество, доведе една усмивка към непозната! Сигурен съм, че тази съдбовна усмивка постави началото на едно вечно приятелство!
Loading ...
September 1, 2010 at 9:57 amКремена Иванова
Ако не познавах такава двойка, такива широко усмихнати и слънчеви хора, щях да нарека есето вълшебно…то носи магията на красотата и заряда на оптимизма, но е и съществуваща реалност. Прекрасно е! Няма нужда дори да пожелаваме повече хора да проумеят този начин на общуване и приятелство, любов…след прочита на тези редове, просто не е нужно да се казва нищо. Истината е простичка…като самата усмивка на този мъж и тази жена. Поздрави на автора!