Усмивка – Щастието като път!

Приумици и мъдрувания върху поговорки и идиоматични изрази

Сговорната дружина тъкмо повдигала планината, когато се появил барабар Петко с мъжете, сложил на гол тумбак чифте пищови, взел на баба си хвърчилото и понеже имал вяра колкото синапено зърно преместил планината на кестерме. Те започнали да му вдигат гири, да се правят на отворени, да му се ежат, да му се дървят, да чупят стойки, да вдигат пара, да му четат конско и да му трият сол на главата. Той взел-дал и гледал като паднал от Марс. Завалията трябвало да надскочи ръста си, но не падал по гръб, обаче никой не е по-голям от хляба и той се оставил в ръцете на съдбата и под знака на щастливата звезда.

А сговорната дружина ръка за ръка, рамо до рамо и гръб до гръб си вдигнала чуковете, започнала да кове желязото докато е горещо и влязла в дирите на Петко. Той си плюл на петите, но те му дишали във врата и тогава видял голям зор, но бял ден не видял. Дошло му нанагорно, обрекъл се на сизифов труд и тръгнал на баир лозе да прави. Но лозето не ще молитва, а мотика и той ударил на камък, защото страх лозе пази, а гроздето е кисело, ако не го стигнеш.

Накрая те го сгащили, подрязали му крилата, объркали му дишането и му взели здравето. Бил им трън в очите и докато му търсели колая, му намерили цаката, как да намаже въжето. Обаче той затегнал колана, опънал им се и се оказал костелив орех! Тогава те му пратили хабер, сторили му нишан да си обира крушите и да си вдига гълъбите. На него обаче му сечело пипето, но не цепел стотинката на две! Те обаче му видели сметката като го направили за пет стотинки! Въобразявал си, че е хванал Господ за шлифера, а се оказало опашката на дявола. Сложил си главата в торбата, а там най-тъмно било преди зазоряване и шилото дето в торба не седи му изболо едното око. В чудо се видял, запалила му се главата, после си я посипал с пепел, хвърлил им прах в очите и станал цар в царството на слепите, като им се издигнал в очите. Но понеже каквото си посееш това ще пожънеш, и каквато попара си надробиш такава ще сърбаш, той си изпял лебедовата песен. И каквото повикало, такова се обадило – гледайки му акъла му скроили шапка, светили му маслото и му облекли дървено пардесю.

Преди да предаде Богу дух, той опънал петалата, гушнал букета и ритнал камбаната. На него му вървеше по вода, докато слагаше прът в колелата на другите, но който вади нож от нож умира и който копае гроб другиму сам пада в него. Но не е важно колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще станеш и той станал за пример верен до гроб и с един крак в гроба. Хвърлили му пъпа на кучетата, защото куче влачи диря няма! А докато хранили кучета да ги лаят, керванът си вървял.

За автора:

Димитър Кръстев Димитър е многостранна личност, която има безброй интереси и постижения. Той е от победителите в първия конкурс на Усмивка – Усмихни се на непознат. Създател е на методите Дуоника и Чаткалина. За връзка с Митко използвайте: e-mail website

Сподели: