Усмивка – Щастието като път!

Бъди себе си, споделяй, следвай сърцето и мечтите си с вдъхновение!


Добре дошли в сайта на щастливите хора!


Гордеете ли се с някоя своя творба?
Чувствате ли се вдъхновени от дадена тема?
Искате ли да предадете вдъхновението си на много хора?


Инициативи: Спонтанна усмивка | Позитивна мрежа | Сподели Усмивка | Вдъхновени картички

Великденски яйца »« Цветята в Старата гора

Разказ за лекотата и спокойствието

Този разказ се създаде спонтанно като част от творческия процес в уъркшопа “Жълто“, организиран от Моят Цвят. Повече за събитието можете да видите тук.

Лекотата потеглила на пътешествие около света. Било й едно леко на душата и за никъде не бързала. Имала цялото време на разположение. Обикаляла тя, видяла много чудеса и красоти. Приискало й се да си намери спътник, с който да си правят компания. Тъкмо минавала през една гора и се спряла до извор да пийне свежа водица, когато изведнъж срещнала своя приятел Спокойствието.

- Я – зарадвала се Лекотата – тъкмо ми се прииска да намеря някой, с който да споделя пътуването си. Би ли се присъединил към мен за да видим нови земи и приключения заедно?
- С удоволствие – отговорил Спокойствието. Преди малко докато правех сутрешната си обиколка из гората, срещнах две калинки, които се бяха затанцували игриво с два жълти чадъра. Те ми казаха да те намеря тук.
- Страхотно, благодаря ти, много ще се радвам да сме заедно!

И така ръка под ръка тръгнали те и стигнали до една полянка цялата отрупана с нацъфтели нарциси и глухарчета. Лекотата била тъй лека и ефирна, че почти се носела във въздуха и роклята й едва докосвала земята. Толкова приятно й станало, че си има спътник, че заподскачала от радост и очите й светели доволно и игриво. А Спокойствието бавно и отмерено пристъпял до нея и внимавал да не смачка някое преминаващо животинче или пък красиво цвете с нозете си.

Откъдето минели те, всичко изведнъж разцъфвало и се изпълвало с благоуханни аромати и свежест. Разбрали горските обитатели, че нещо особено става с тяхната гора и се насъбрали около двамата гости. Погледали ги, погледали и накрая единодушно решили и ги поканили да останат да заживеят в гората.

Лекотата и Спокойствието се позамислили, спогледали се и с усмивка на лице, казали на горските обитатели: Нашият дом е само в сърцето. Когато имате нужда от нас, надникнете в сърцата си и ще ни видите там. Така ние винаги ще сме с вас, където и да отидете. Всичко, което ви е нужно е вътре във вас.

За автора:

Мирослава Делчева

Мира е част от екипа на сайта.

“За мен е важно да се свързвам с Творецът в мен, да преживявам съзидателната сила, която е в основата на всичко, която е непресъхващият извор на живота.”

За връзка с Мира използвайте:

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
2 коментара »
  • May 5, 2011 at 2:54 pmМартин

    Страхотно и много мъдро! Особено за някои от нас, които обичаме да се “пристрастяваме” към материалните придобивки ;)

  • May 11, 2011 at 10:48 amИвон

    Красива история с ясен извод: “Всичко, което ви е нужно, е вътре във вас”. Всичко в природата се случва с лекота и спойствие. И ние така сме създадени, но забравяме да ги потърсим в себе си, а живеем в напрежение.

Коментирай