Цветята в Старата гора
Този разказ се създаде спонтанно като част от творческия процес в уъркшопа “Жълто“, организиран от Моят Цвят. Повече за събитието можете да видите тук.
Беше началото на пролетта и цветята в Старата гора празнуваха своя майски бал. Нежните клони на дърветата спускаха своите зелени чадъри над тържеството и го криеха от очите на хората.
Свежата нощ бе осветена от трепкащия огън на светулките, които прелитаха от цвят на цвят и посрещаха гостите. Всички бяха в жизнерадостно насроение и се носеха с лекота в игриви танци под музиката на неуморните щурчета.
Един нарцис пристъпи царствено към малко глухарче свито в ъгъла край един шипков храст и се усмихна палаво.
- Един танц? – попита нарциса и грациозно поднесе тънкото си зелено листче към глухарчето.
- С удоволствие – отвърна глухарчето със слънчева усмивка и притисна нежно стъблото си към нарциса.
Двата цвята танцуваха заедно в топлата, звездн анощ чак до сутринта и изгрева на слънцето, след което заспаха прегърнати в очакване на вечерта и следващия танц.
За автора:
 |
Рослава Стоянова Роси e непоправима оптимистка. Раздаваща усмивки. Влюбена в планините и далечните пътешествия. Винаги пълна с идеи. Вярваща, че “Всеки ден е прекрасен, ако сам си го направиш такъв!“ За връзка с Роси използвайте: |
Loading ...
April 21, 2011 at 3:09 pmМира
Този разказ е пример, как творчеството може да се случва с лекота и думите да се леят свободно и с доверие към извора на вдъхновението.
April 21, 2011 at 7:27 pmРоси
| Личен сайт
Не очаквах толкова бързо да качите разказа! С нетърпение ще чакам и твоя, както и приказката на Юлия
Жалко само, че читателите не могат да видят и театралните ни изпълнения 
April 21, 2011 at 10:16 pmМира
| Личен сайт
Е, как, всичко се отразява веднага