Усмивка – Щастието като път!

Бъди себе си, споделяй, следвай сърцето и мечтите си с вдъхновение!


Добре дошли в сайта на щастливите хора!


Гордеете ли се с някоя своя творба?
Чувствате ли се вдъхновени от дадена тема?
Искате ли да предадете вдъхновението си на много хора?


Инициативи: Спонтанна усмивка | Позитивна мрежа | Сподели Усмивка | Вдъхновени картички

Просяк »« Звездно небе над старата черква при Роженския манастир

В памет на Георги!

Георги Георгиев

1994 – 2011

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин


Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
4 коментара »
  • August 24, 2011 at 8:46 amИвон

    Това е страхотно! Това си заслужава да се чете много пъти – думи, които носят смъсъл колкото цяла книга. Само че, от кого е публикацията? Предполагам, че от екипа. Присъединявам се към възпоменанието!

  • August 24, 2011 at 10:51 amМартин

    Тази невероятно изразителна статия е написана от известният груб и устат комик Джордж Гарлин, когато съпругата му починала.

  • August 24, 2011 at 11:32 amИвон

    Марти, не ме разбра – стана ясно, че статията е от Джордж Гарлин, но той не е написал “В памет на Георги”, защото добре е съчетано, та затова попитах от кого е, но предположих, че е от теб. Благодаря за добре измисления материал и хубавия замисъл!

  • August 27, 2011 at 2:36 pmС.Михайлова

    …Смъртта идва по пътя,по който си отиват мечтите.Ние черпим сила от болката и тъгата.Всеки път,когато умираме се научаваме да живеем отново.Най-тежко е на тези,които помним всичко.Хубавите спомени са нещо добро,може би най-доброто от всичко на света.А нищо ДОБРО не умира!

Коментирай