Просяк

Кременски езера – Пирин »« В памет на Георги!

Да си просяк не е грях. Може да е наказание, карма или лошо стечение на обстоятелствата. Но не е грях! Не е и Божия умисъл, защото изпитанията, които ни се изпращат са само житейски уроци. Любовта – вечната – остава. Там някъде, около нас. Ако се вгледаме по-внимателно може и да я видим. Понякога се срамувам да прося- не отричам. При това дори не обикалям улиците, където хора просят храна и стотинки, за да оцелее тялото.

Ами душата? Тя как да оцелее? Как да я съхраня?

Често прося разбиране. Иска ми се да отправям точните послания на точните хора. Дали са ме разбрали правилно? Невинаги. Чета в погледа им неразбиране, объркване, апатия. Душевна милостиня няма… Искала съм прошка- от хората, които обичам и които съм наранявала неволно. Трудно се иска прошка, още по-трудно се дава. Може би не съм я заслужила. Боли ме, когато се налага да прося. Но се и смирявам. Какво ли не съм просила- и милост, и просветление, и щастие… По-скоро дребни мигове на щастие- преходни, но истински. . Как да си изпрося достъп до житейската енциклопедия? Опасявам се, че не съм достойна за това. Продължавам да търся…Взирам се в очите ти- и в радост, и в тъга.

Защо не виждам любов? Не ме карай да прося и любов! Знам, че любовта е навсякъде- в цветята, в дърветата, в галещите лъчи на слънцето…. Искам да я видя и в очите ти! Знаеш ли- понякога се уморявам.Не се срамувам, но се уморявам да бъда просяк. Душата не заслужава това! Тя не иска много. Вечността е нейна, но за времето, което се налага да изтърпи в земните ни тела е подложена на какви ли не изтезания.

Как да нахраня душата? С обич? С добри мисли? С прошка и любов? С благи намерения? С доброта и човечност? Земният път е труден. Не искам да я осакатявам. Ако е наранена ще поискам лек. Ще потърся утеха. Ще помоля за малко светлина в мрака. Трябва да я опазя от болката. Да прогоня тъгата. Да я поглезя с мъничко любов….Вярвам, че любовта ще я спаси.

Да бъда просяк за любов?! Защо не? И това ще преживея. Защото никой не ни е обещавал вечно щастие. Или вечна закрила. Само душата има достъп до тези тайни. И ще ги получи… Стига да се помолиме за нейното изцеление.

За автора:

Ваня Ангелова

“Казвам се Ваня Ангелова, на 43 години съм, от София. Прекарах детството си и младежките си години в пътешествия из Африка и света. Обичам животните, природата и семейството си. Пиша от малка – на английски и български език. Имам блог за лично творчество, това е моята малка вселена.

Писането е и сън, и спомен, и мечта … Понякога е хумор, реалност, злободневка. Просто – ЖИВОТ.”

За връзка с Ваня използвайте: