Усмивка – Щастието като път!

Димитър Кръстев, участник в конкурса Какво направи миналото лято.

Лятото започна както обикновено – с много топлина и слънце, които пиех всеки ден от седалката на моя велосипед, с който обикалях работните си места, чувствайки се като индианец на кон. Всъщност “работни”, не е точно казано, защото както вече всички знаем, когато човек върши любими неща, той се забавлява, а не работи. А през последните 20 години не съм спрял да се очаровам и забавлявам от това, с което главно изкарвам прехраната си – дублаж на филми. Всеки път научавам нови неща и имам разнообразни творчески задачи. За каква работа изобщо може да става дума! Така че честно мога да заявя, че това лято въобще не съм работил!

Обръщам се към все още пресните ми, красиви и многобройни спомени от изминалото лято, а те се скупчиха пред мен и започнаха да се натискат един през друг да излязат напред, щом разбраха, че ще ги описвам. След като им обещах да кажа за всеки по нещо, те се успокоиха и чинно застанаха в редичка. Подхващам ги от ляво на дясно.
През това лято бясно флиртувах с персонално зачислената ми Муза и благодарение на нея успях да напредна доста в писането и на четирите ми следващи книги. Спомням си, какво отговорих на един приятел, който се изненада от моята страст към писането – че само така мога да се изкажа докрай, без да бъда прекъсван. Е, има и какво да кажа, де.

Накарах щастието за пореден път да ми се захили като си организирах едномесечна почивка в Несебър с красива жена, която ми уйдисваше на акъла да караме колела, да играем сутрин Дуоника на плажа, а вечер да демонстрираме танцовата технология Чаткалина пред смаяните и жадни за нови неща, погледи на туристите. Създадохме чудесни нови модули и искрено се забавлявахме на съвместното си творчество.

Но ако трябва да съм честен, когато говоря за Музи, то трябва скромно да отбележа, че през това лято се събраха цял харем. Едва им насмогнах! Една ме подтикна да измисля няколко нови плажни игри, които успешно експериментирахме и много се смяхме. Друга пък ме окрили да създам кратка форма по Чаткалина, досущ като тази по тай чи, само че ръцете се движат в пространството така, че ако си представим срещу нас един въображаем партньор, той да може с лекота да срещне нашите длани. Иначе всичко друго си остава същото като при това древно китайско бойно изкуство – бавните, слети движения, връзката между вниманието, координацията на движенията, равновесието, центъра на тежестта….Обаче сега вече може да говорим за мирното изкуство, защото Чаткалина за разлика от тай чи, учи хората на сътрудничество и танцуване, а не на ключове, удари или събаряне на земята. И ако приемем че Музите са жени, то аз цял живот ще целувам краката на тази, която ме вдъхнови да създам Дуоника и Чаткалина!

Лятото е сезонът, който по принцип събужда и авантюристичния ми дух, затова реших да видя какво ли ще стане, ако започна да тичам сутрин по ръбатите скали, насипани в премерен безпорядък покрай крайбрежната алея от Несебър до Слънчев бряг. Преживяването наистина беше авантюристично, но и много вдъхновяващо – заражда се нов екстремен спорт! Но поради големия риск от травми, реших да го запазя за себе си като средство за повишаване на пулса и адреналина.
Всеки ден по плувах в морето по няколко километра и трябва да заявя на всеослушание, че за мен теорията, че сме произлезли от водата е един абсолютен факт. Плуването е пребиваване в друга реалност – гравитацията се усеща по-слабо, водата те прегръща от всички страни, поддържа те, гали те, но и ти помага да се движиш в различни посоки…Опитвах се да си представя какво изпитват делфините и лекичко да си въобразя, че съм почти като тях.

Ако трябва да изразя един от външните аспектите на лятното си щастие и пълноценен живот само с три съществителни, ще кажа: плаж, море, небе!

Когато посещавам други градове, аз си представям че сякаш от птичи полет изведнъж се гмуркам всред гъмжилото от хора и в лабиринта от улички и сгради. Ставам част от този град, започвам да се чувствам уютно и се впускам да изследвам неговите потайности. Така в Несебър открихме една диетична и евтина кухня в подземието на училището в новия град….Чудесни вегетариански ястия с аюрведичен привкус, пресни сокове и супички…Като осъзнах, че съм един от малкото, който знае за този хранителен оазис, се почувствах направо богопомазан!

Ох, колко още неща направих и се случиха през това прекрасно лято! Спомените развалиха реда и започнаха да се прескачат един друг, затова, понеже им обещах, започвам да ги изреждам в по-телеграфен стил.

Лятото ме обогати и с два семинара по дао по системата на Мантак Чия, на които си опресних познанията и повиших мотивацията си за редовното практикуване на вътрешната усмивка, желязната ризница, въртенето на енергията по микроорбитата, култивирането на сексуалната енергия, лечебната любов и т.н.. И вече не пропускам ден без да направя упражнения.

През това вълшебно лято възстанових практикуването си на тао масажа и реших да започна да водя курсове, за да обуча още хора на тази прекрасна терапия чрез удоволствие, която все още, за съжаление, никой друг не прилага в България! А така не бива! За мен ще е непростима загуба за човечеството, ако тао масажът потъне в пясъците на времето, без да ощастливи поне част от интелигентните хора!

А като се върнах от морето, поредната от Музите ме накара да създам едно просто приспособление, с което велосипедистите могат да изкарват и пари, докато безгрижно си въртят педалите! В момента го усъвършенствам и през пролетта ще излезе на пазара, така да се каже.
И сега, когато привършвам това писание, осъзнавам с поразителна яснота, че всъщност аз съм един щастлив човек, който прави своя живот такъв, какъвто го вижда в мечтите си! Ето защо през тези летни месеци нито веднъж не си зададох въпроса “Щастлив ли съм?”, тъй като не е възможно човек, чието сърце се къпе в сироп от наслада и радост да си задава такива нелепи въпроси?

А поводът да пиша всичко това, ми помогна за кой ли път да си припомня, че този мой живот е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали някога!

Затова накрая, освен да се изпълня и с топла благодарност към хората, организирали този конкурс, друго не ми остава! Чудесна идея! Изминалото лято ме доведе до откровението, че ако се отдадем само на осъществяване на мечтите си, в най-лошия случай ще имаме хубави спомени, но не само за лятото! А в най-добрия – ще получим живот, изтъкан от най-хубавите ни мечти!

За автора:

Димитър Кръстев Димитър е многостранна личност, която има безброй интереси и постижения. Той е от победителите в първия конкурс на Усмивка – Усмихни се на непознат. Създател е на методите Дуоника и Чаткалина. За връзка с Митко използвайте: e-mail website

Сподели: