Усмивка – Щастието като път!

Това е глава от книгата на Стамен Василев Подсъзнавай.

Какъв е смисълът на живота? Има ли въобще смисъл и трябва ли да има смисъл по принцип, за да се живее по определен начин? А трябва ли да се живее изобщо? Защо трябва да се живее? Съществува ли основна цел на живота, която всеки един човек да постигне чрез живеене, и защо хората умират през различни етапи от живота си?

Може би за всеки човек е различно, а може би не. Може би всички заедно трябва да постигнем една цел, обща и земна. Когато говорим за извършването на някакво смислено действие, ние очакваме да извлечем някаква полза от тази стъпка. Смисълът сам по себе си представлява една детска играчка, плюшено мече или дрънкалка. Търсейки смисъла, всеки сам за себе си рано или късно намира своето плюшено мече в определен от индивидуално мечтания, създаден и изграден живот.

Всеки човек, с когото се срещнете, има ясна представа какво представлява неговият живот. Абсолютно осъзнато и трезво мислене притежава всеки от нас, когато става въпрос за истината на живота. На пръв поглед всеки човек има различна цел, постигната или още не, различна ценностна система, различни родители и приятели, различен образ, но дълбоко във всички тези хора някъде там, мисленето и чувстването са абсолютно еднакви.

Начинът, по който протича логиката на един индивид, и начинът на анализиране на мислите, с които се занимава, са абсолютно еднакви за всеки човек.                                    

Какво представлява животът?                                                 

Искам да си представите, че сте кутия. Малка бяла картонена кутия с размерите на кутия за обувки.

Вие сте кутията и сте абсолютно убеден, че извън нея няма нищо. Абсолютно нищо.

Сега си представете, че вие, кутията, сте животът. Целият прекрасен живот на света. Вие сте кутията и животът е вътре във вас, в кутията. Всичко живо е в тази кутия, незнайно как се е побрал вътре животът, с всички хора, всички животни, всички растения… планини, скали… всички океани и морета… цялото небе… всичко.

Вие сте кутията и понеже сте направен от картон, всичко случващо се вътре в кутията, където е целият живот, се чува ясно. Можете да усетите дори всяка лека вибрация, породена от всяко действие в живота.

Вие можете да чуете как вълните се разбиват в скалите, можете да усетите летния бриз, чувате абсолютно всички хора и животни. Вие можете да направите анализ върху всички тези вибрации и да ги разграничите коя откъде идва и по този начин да си създадете ясна картина кое как изглежда… кое действие след кое е. Всичко е толкова красиво.

Наслаждавайки се на ролята си на кутия на живота, вие постепенно започвате да мислите за това, че сте една проста картонена кутия и всичко, което можете да правите, е да наблюдавате какво има и какво се случва в нея. Вие започвате да се замисляте защо това е така, не може ли вие да сте там на плажа… и да усещате с лицето си водния прах при силното разбиване на бурните вълни в красивите скали. Вие сте тъжен.

Искате да слезете в кутията с цената на всичко… дори и ако това ще ви коства картонената кутия на живота.

Твърдо сте решени да слезете долу в кутията, защото наистина знаете абсолютно всичко за този живот. Вие сте научили и запаметили всяка вибрация на живота. Всеки трепет на есенните листа, всяка снежинка под какъв ъгъл прегръща могъщата земя… и всяка вибрация по цялото тяло на двама влюбени.

Може да се каже, че знаете живота наизуст, но не сте го назубрили надве натри… а го разбирате, анализирали сте го много години наред, може би от векове. Идва моментът, в който вие се чувствате подготвени и изгаряте от желание да участвате в това красиво нещо живота.

Вие се спускате по едно въже долу.

Добре дошли, вие вече сте живи.

Някакъв стар чичка ви пляска по дупето много съсредоточено и не ви е толкова приятно,  даже ви боли.

Вие усещате как изведнъж, в рамките на няколко минути, изпитвате толкова много нови чувства и усещания, които не сте си и представяли, когато сте били горе във вид на картонена кутия. Усещайки как белите ви дробове се пълнят с мръсен въздух, някак си това ви допада, харесва ви и се влюбвате в дишането. Усещате кръвта по тялото си – как тя се движи и бушува, цялото ви тяло е горещо, сякаш някой е запалил картонената кутия. Правите сравнения с кутията… но нея вече я няма, защото вие сте долу и започвате нов живот.

По някое време започвате да осъзнавате, че хората, които преди сте имали възможност да наблюдавате отвисоко, сега ви виждат и докосват. Вие усещате допира на техните крайници с вашата нова кожа, която наистина ви се струва грозна в този момент. Вие продължавате да чувате онези вибрации и да усещате света около вас, но някак си само дотам… докъдето ви стига погледът. Този факт първоначално ви смущава, но решавате друг път да размишлявате над него. В следващия момент познатият вече чичка, който ви пляскаше по дупето с огромното желание да ви чуе гласчето… незнайно защо ви държи в ръце и ви подава на някаква жена, която ви се струва позната.

Вие сте убеден, че преди, когато сте били картонена кутия, сте виждали тази жена да се разхожда…. да прави разни неща с разни други хора. Оттам вие правите асоциацията, че може би сте резултатът от тези нейни егоистични действия,  но се чудите кое е първото… вашето желание да слезете долу в живота или нейното желание и зачеване.

Тъй като на вас сега ви е уютно и топло в прегръдките на тази жена, заспивате и оставяте тези теми за по-нататъшно анализиране.

Вие сте слязъл от кутия, която всъщност сте вие самият, за да се превърнете в малко човече, което го прегръща някаква жена. Защо при цялата тази власт и точен поглед на целия живот на света вие сте избрали една миниатюрна точица от живота и сте там и не виждате на повече от 20 сантиметра?

Когато заспивате в прегръдките на майка си, ви се случва нещо, оето никога не ви се е случвало досега, а именно започвате да сънувате. В първия момент, когато потръпвате,за да навлезете в този свят на сънищата,вие се уплашвате, защото изведнъж сънувате, че пак сте си най-обикновената картонена кутия. Стряскате се и се разплаквате. Майка ви ви успокоява и вие пак заспивате. При втори опит за сън вие сте по-спокоен и приемате това като нещо велико, което едва ли скоро ще разберете какво представлява, но го обичате, защото ви напомня и ви отнася в света, който си поискате. Нормално е да сте носталгичен по кутията, защото все пак сте отскоро в живота и всичко ви е така непознато, като че ли въобще не сте наблюдавали внимателно преди. Това е заради ъгъла, някак си нещата са по-изкривени отгоре, или е твърде много информация, която ви е по-лесно да забравите и да живеете, отколкото да помните всичко и всеки.

Идва преломен момент, в който всичките ви чувства се преплитат, и на вас много ви е тъжно за предишния ви начин на живот. Преломен е, защото знаете, че все още имате някаква възможност да се върнете там, горе, като кутия, но пък и тук, долу, не е толкова лошо… въпреки гадостите, които са ви се случили за няма и десет минути. Решавате да останете жив, като незнайно защо преценявате и стигате до извода, че, за да се върнете горе във вид на кутия като в доброто старо време, вие трябва да умрете. По един или друг начин. Рано или късно.

Това ви успокоява, дава ви надежда за новия ви живот и удовлетворението от мисълта, че ако нещо се прецака, най-много ще се върнете в стария си живот като кутия. Това ви харесва. Вие обичате да сте жив.

Бързо свиквате с обстановката, макар и да не ви допада това, че вече нямате всеобхватен поглед върху живота. Оценявате факта, че за да сте жив, трябва да се примирите с това да виждате, чувате и усещате нещата, които са единствено около вас. Но дали е така всъщност? Дали няма начин пак да си върнете способността да усещате целия свят и всичко живо вътре във вас, дори и ако сте жив. Може би това е най-смисленият въпрос, който някога сте си задавали, и се ентусиазирате още повече при мисълта за удоволствието, което ще ви достави златната среда между стария и новия ви живот.

През цялто това бавно отминаващо време, което е в живота, всичките тези години, които се отразяват на външния ви вид, вие постоянно държите заключено това ваше желание за всеобхватност над живота. Искате да сте жив, но вътрешно искате повече. Не само да сте жив, но и да имате поглед над всичко живо.

Това е желание за власт.

За автора:

Стамен Василев Стамен Василев роден в град София преди 24 години. Започва да рисува още в началните класове в училище, като по сериозно се насочва към абстракта на 18 годишна възраст. „Когато започна да рисувам, не зная какво ще сътворя, рисувам докато не почуствам , че е това” „Рисуването ми е изцяло като хоби, не се занимавам професионално, като целта ми е да създавам картини , които да помагат на хората с тяхното излъчване и енергията която съм запечатал в творбата” „Ако някой ден някой желае да закупи моя картина, няма да му я продам, ако не видя в очите му това което целя – щастие За връзка със Стамен използвайте: e-mail

Сподели: