Усмивка – Щастието като път!

Бъди себе си, споделяй, следвай сърцето и мечтите си с вдъхновение!


Добре дошли в сайта на щастливите хора!


Гордеете ли се с някоя своя творба?
Чувствате ли се вдъхновени от дадена тема?
Искате ли да предадете вдъхновението си на много хора?


Инициативи: Спонтанна усмивка | Позитивна мрежа | Сподели Усмивка | Вдъхновени картички

Различен подарък за свети Валентин »« Твоят поглед

Тръгвам

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама…не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:

-Аз тръгвам,тръгвам на далече

Тръгвам и оставям ви усмивка

Аз тръгвам ,тръгвам  вече

Тръгвам и оставяй ви дъга

Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:

-Пак отива на поляната да търси онова цвете.

-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.

Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.

-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.

-Скоро-намигна й Грийни.

-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.

Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:

-Няма.Обещавам.

Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.

Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.

Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина  и топла тайна.

За автора:

Лилия Карасавова

Мечтател на свободна практика!! !Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща!

Харесвам това: ‘Трябва да си имаш мечта. Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?’ Аз.

За връзка с Лили използвайте:

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg
2 коментара »
  • February 2, 2012 at 2:16 pmИвон

    Прекрасно!

  • February 3, 2012 at 12:29 amЛилия

    Много Ви благодаря Ивон :)

Коментирай