Малките радости
Радостите в живота са много, но на някои дори не обръщаме внимание. Така те преминават покрай нас незабелязани. Мисля си, че ако се научим да използваме всяка малка, дребна и незабележима радост, всяко мъничко нещо, което предизвиква усмивка, целият ни живот ще се подобри. Защото както се казва „капка по капка вир става”. Днес едно дребно нещо ме накара да се засмея, затова реших да го споделя с вас.
Точно беше започнала да ме боли главата и с досада си помислих, че трябва да взема някакво хапче. В същото време разглеждах стихосбирка на една наша поетеса Мария Донева, когато попаднах на стихотворение, което искрено ме разсмя. Може би защото дойде точно навреме по някакво невероятно съвпадение. Ще ви го цитирам:
СТРАСТИ И НЕВОЛИ
Половин царство давам
за един беналгин.
Ще добавя и коня –
за още един.
Щом не мине с лекарство
главоболът свиреп,
давам цялото царство –
да си охкам, но с теб.
Колко простичко и леко, но с чувство за хумор. Четох го и на мъжа ми и се посмяхме, а после се усетих, че май вече нямам нужда от хапче.
За автора:
![]() |
Ивон Бетева Аз съм позитивен човек, независимо от бурите в живота, които приемам като уроци. Семейна съм с един син – студент. Имам две образования – педагогика и екология. Имам влечение към изкуствата, от които любимо ми е литературата, обичам природата, цветята, животните. Проявявам интерес към източните философии и всичко това ми помага да приемам нещата от живота и да се радвам на дребните неща. За връзка с Ивон използвайте: |





February 10, 2012 at 10:01 amИвон
Видях си една грешка в стихотворението – моя – “главоболът свиреп” (аз съм написала “свъреп”). Извинете, че се губи ефектът, докато го разбере човек.
February 10, 2012 at 10:13 amМартин
| Личен сайт
Аз мислех, че това е нарочен ‘ефект’