По пътя към теб и към мен…

Бъди себе си, споделяй, следвай сърцето и мечтите си с вдъхновение!

Добре дошли в сайта на щастливите хора!

Гордеете ли се с някоя своя творба?
Чувствате ли се вдъхновени от дадена тема?
Искате ли да предадете вдъхновението си на много хора?

Инициативи: Спонтанна усмивка | Позитивна мрежа | Сподели Усмивка | Вдъхновени картички

Просто любов… »« Малките радости

А така ми се искаше само разбиране… Не големи любови и люти скандали… Детенце, съпруг/само мой си/… Чаша вино и ритъмно дишане… Думичка две, само с погледи казани… Едно рамо да се облегна… И много роднини по празници… Другото време – филм споделен… Малки усмивчици рано сутрин… И поглед загадъчен вечер… Къде се изгубихме, мамка му… По пътя към теб и към мен…

За автора:

Мари Костадинова

Марина съм и съм на 38 години. Животът ми се върти около 11 годишния ми син, който е аутист… Той е смисъла на живота ми, моят възпитател на търпение, толерантност, кристална чистота и безкористност. Вглеждайки се в него виждам своите трески за дялкане и леко, полека с малки стъпки влизам в неговия свят. Опознавам го, опитвам се да го разбера, за да мога внимателно да го изведа от там и да му покажа нашия свят… Да го подготвя за него.

Хората, които ме познават казват, че съм силна, но нямат идея колко грешат… Не съм! Силна е обичта ми към него!

Когато му поставиха диагнозата минах през ада – с всички стъпки една след друга. Отричане! Отчаяние! Гняв!… Стигнах дъното!… И накрая приех. Примирих се. Изправих се. Избърсах калта и започнах борба с невежеството си. Много четене на информация за болестта и психологически игри. Малки стъпчици, които ми бяха като коледен подарък.

Доста шамари получих от живота… И знам – ще има още! Но вече се научих да пазя равновесие и да не залитам след ударите. Силата ми е в това, че имам вяра в по-добрия утрешен ден…

За връзка с Мари използвайте: