Усмивка – Щастието като път!

Тази вечер те обрисувах в мечтите си
така, както искам.
Не какъвто си.
И без друго аз не знам какъв си точно.

Обрисувах те в синьо.
Като безкрайното море,
което ни свързва и разделя…
На тебе то е неразделен другар,
а за мене е мечтателят,
който жаждата на сърцето ми утолява.

Обрисувах те в небесно.
Примесено с редки, малки облачета.
Небето черпи моите мечтания
и ги влива в невидими лъчи,
които някой ще намери
и познае себе си…

Обрисувах те в бяло.
Така, както най-много ти отива,
и както всъщност свикнах
да те виждам.
С тебе то се слива изцяло
и с представата за чест и сила.

Обрисувах те в ухание.
По въздуха разбрах какво да бъде то.
Да съм сдържана към теб е
изпитание…
Как се сливат романтика и
резервираност в едно?

22.07.2011г.

За автора:

Здравка Райкова “На 32 години съм, зодия Риби, непоносимо романтична, сантиментална, мечтателка, която излива своите емоции върху листове хартия с единствената претенция за тяхната сила върху мен… Това са си просто моите трепети, моите мисли, които понякога си позволявам да пренеса в интернет пространството. Обичам природата, тя ме вдъхновява и зарежда емоционално; обичам музиката, тя е моята муза, без която не мога; обичам и фотографията, тя е моето хоби.” За връзка със Здравка използвайте: e-mail

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната…

Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш. Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, разходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята. Една любов, която ти даде всичко и после ти го отне. Боли. Заради болката знаеш, че още си жива. А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. (more…)

А така ми се искаше само разбиране… Не големи любови и люти скандали… Детенце, съпруг/само мой си/… Чаша вино и ритъмно дишане… Думичка две, само с погледи казани… Едно рамо да се облегна… И много роднини по празници… Другото време – филм споделен… Малки усмивчици рано сутрин… И поглед загадъчен вечер… Къде се изгубихме, мамка му… По пътя към теб и към мен… (more…)

Радостите в живота са много, но на някои дори не обръщаме внимание. Така те преминават покрай нас незабелязани. Мисля си, че ако се научим да използваме всяка малка, дребна и незабележима радост, всяко мъничко нещо, което предизвиква усмивка, целият ни живот ще се подобри. Защото както се казва „капка по капка вир става”. Днес едно дребно нещо ме накара да се засмея, затова реших да го споделя с вас. (more…)

Едно капучино?!

Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а  тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”. (more…)

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама…не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й. (more…)

Не можех да го видя, но го усещах -
по мен,
върху мен,
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича… (more…)

Вървят мислите в полето на безвремието. Вървят!
Минават годините. И отново, както винаги. И както бе в началото: вървя сама!
Поривът на мислите ме отпраща тук и там.
Хаос. Бъркотия. Просто едно бездушно безвремие.
Спряло е махалото да отброява минутите, часовете, дните. Замряло! (more…)

Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално… (more…)

Помните ли листчетата, които прилежно попълвахме в детството? Какво да направя през Новата Година? Беше нещо като личен дневник и лексикон на мечтите. Вярно, че някои от желанията ни бяха в сферата на фантастиката, но пък ни създаваха толкова настроение и положителни емоции… (more…)