Усмивка – Щастието като път!

Едно капучино?!

Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а  тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”. (more…)

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама…не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й. (more…)

Не можех да го видя, но го усещах -
по мен,
върху мен,
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича… (more…)

Вървят мислите в полето на безвремието. Вървят!
Минават годините. И отново, както винаги. И както бе в началото: вървя сама!
Поривът на мислите ме отпраща тук и там.
Хаос. Бъркотия. Просто едно бездушно безвремие.
Спряло е махалото да отброява минутите, часовете, дните. Замряло! (more…)

Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално… (more…)

Помните ли листчетата, които прилежно попълвахме в детството? Какво да направя през Новата Година? Беше нещо като личен дневник и лексикон на мечтите. Вярно, че някои от желанията ни бяха в сферата на фантастиката, но пък ни създаваха толкова настроение и положителни емоции… (more…)

Аз съм цветето на твоята пролет,
уханна като бисерна роса.
На южните птици съм полет,
високо, високо ще се извися.
(more…)

Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява… (more…)

Стой! Поспри се малко!
Обърни се… Виж очите мои.
В тях тъгата пак напира,
да покаже сълзите топли!
Стой! Почакай… (more…)

Aко можеш, откъсни Любовта ми,
тя е нежно цвете сред бодили.
Унищожи ги с огнен пламък,
пребори се с всички земни сили. (more…)