Това видях тази сутрин, паркирано на много видно място пред Интер Експо Център … съдейки, че не пише “Мария”, реших, че не е рекламен трик, а реално послание
За автора:
Мартин Пепелджийски
Мартин Пепелджийски се занимава с консултантска и развойна дейност в IT и комуникациите. Част от екипа на сайта.
“Интересувам се от нещата, които дават свобода на човека – физическа, умствена и духовна!”
Аз, като един добронамерен критик и ценител, препрочитайки богатата поезия на поетесата Дела Раи, реших да споделя размислите, които ме завладяха.
Поетът е човек, който твори музика с думи. Затова съм забелязала, че ако си прочетете едно стихотворение на глас 2-3 пъти, неусетно дори може да започнете да си тактувате, хващате ритъма и дори мелодията (ако ги има).
Музиката, за да е музика, трябва да притежава 3 основни качества – ритъм, мелодия и хармония. При поезията е същото, затова я оприличавам на музика. Ритъмът се определя от стихотворната стъпка, римата прави мелодията, а хармонията се допълва от основната идея или чувство. На пръв поглед е просто, но я се опитайте да го постигнете – не всеки може. Но това, на което се възхищавам е, че написано с въпросните умения, дори и с малко думи, основната идея може да те удари право в сърцето, като това: (more…)
Ден преди Коледа докато се разхождах из Сиатъл попаднах на малка градинка с уличен музикант и с облечени дървета и лампи. Плетената премяна е изработена само от една жена и обличането е реализирано по нейна идея.
В началото на 90-те години научих за тази европейска традиция, която се чества в доста държави на Стария континент, но навсякъде си има специфичен елемент. Счита се, че в деня на Св.Никола (Николай, Миколай), дядо Коледа тръгва от Лапландия, за да пристигне на Бъдни вечер в домовете ни. Затова символ на неговото пътуване и на този ден е червеният ботуш на добрия старец. Когато той тръгва изпраща на децата сладкиши, за да е благополучно пътуването му,. В някой държави дядо Коледа ги слага на тайни места в къщата и децата ги търсят на сутринта, в други ги поставя в обувките им, ако са пред вратата, в трети – децата намират пълен с лакомства червения му ботуш. (more…)
Преди година и близо осем месеца станах баща на син. Малко преди той да се роди започнаха да ми се случват изключителни неща – сякаш да ме подготвят за ролята ми на баща и да ми покажат колко важен е човекът, който ще се появи на този свят и който е избрал именно мен за родител. За да направя моето дете да се чувства ВАЖНО и значимо, нямаше друг начин освен да погледна дълбоко в себе си и да разбера и повярвам, че аз самият съм ВАЖЕН. (more…)
Колкото повече напредват годините, толкова намаляват приключенията, затова с носталгия и усмивка си спомням за щури младежки преживявания. Винаги съм обичала да пътувам и не пропусках удобен случай за това. Липсата на пари почти никога не ми е пречила. Ще ви разкажа за едно пътешествие, организирано с минимум средства и осъществено с максимум младежки ентусиазъм. (more…)
За уюта, топлината и подкрепата, която ни дава семейството може да се пише безкрай. Както и за безусловната любов, с която ни обгражда. Семейството е свято. То е най-ценното, което имаме след здравето. Да се научим да го ценим и да сме благодарни за него.
Бог закриля семейството и бди над него!
Природата ни е дарила с този вечен кръговрат на закрила и любов. Като деца сме обичани и гледани от нашите родители, а после като възрастни създаваме собствено семейство, грижим се за децата си и помагаме на остарелите родители.
Животът е толкова по-хубав, когато имаш с кого да го споделиш. Да имаш съмишленик и в добри, и в трудни моменти. Да имаш с кой да се посмееш и кой да те прегърне, когато плачеш. Да знаеш, че си обичан винаги и имаш на кого да разчиташ.
Когато светът около теб се разпада, семейството е силата, която те задържа на повърхността и те предпазва от потъване. Нека винаги да го има! Нека всеки намери своя пристан в семейството.
Да са живи и здрави всички любими хора в моето семейство! Не мога без тях. Те са смисълът на всичко, което правя, на целия ми живот…
Бог да бди над нас и да ни благослови!
Амин.
За автора:
Ваня Ангелова
“Казвам се Ваня Ангелова, на 43 години съм, от София. Прекарах детството си и младежките си години в пътешествия из Африка и света. Обичам животните, природата и семейството си. Пиша от малка – на английски и български език. Имам блог за лично творчество, това е моята малка вселена.
Писането е и сън, и спомен, и мечта … Понякога е хумор, реалност, злободневка. Просто – ЖИВОТ.”