Преди време написах статия в един форум за положителното мислене, в която давах примери от моя живот и как то ми е помогнало в някои трудни моменти. Целта ми беше да ободря хората, които се чувстват зле заради кризата, или по други причини. Коментарите, които получих, ме изненадаха изключително много. Само една жена ме подкрепи. Всички останали бяха скептични и дори злобно саркастични. Давах примери от трудни периоди в живота си, заради които всеки би се сринал – например развода ми, раздялата със съдружник и смяна на бизнеса в момент, когато е трябвало да започна дори не от нула, а от минус и т.н. Сега всичко е минало и животът ми е наред, благодарение точно на позитивната ми нагласа.
Идеята ми беше, че човек може да рискува, да променя живота си и понякога да губи от това, но не трябва да спира, защото, ако вярва в себе си, пак ще успее. Единият коментар ме изуми: човекът заяви, че от всичко е видял само един провален брак, един пропаднал бизнес и не вижда какво толкова ми помага това „положително мислене”.
Веднага му отговорих, че вижда това, което иска, а изобщо не е забелязал извода – благодарение на същото това положително мислене, аз съм щастлива, защото знам, че лошите моменти отминават – затова му натякнах, че сега имам прекрасно семейство и собствен бизнес, всички материални неща, които са ми нужни, ако това има пред вид, но и любовта на близките си, здраве и способността да съм щастлива. Пак не ме разбра и ми отговори насмешливо, че не е разбрал защо тогава пиша тази статия….?!
Трябваше да му отвърна „ами заради такива като теб”, но просто затворих страницата. То и в Библията пише „не чукай на вратата на глухия”.
Установих, че хората изглежда се раждат с определена нагласа и явно не може лесно да им се повлияе, колкото и да са ти добри намеренията. Моята нагласа е такава, че не задържам никакви лоши мисли, обиди или тежки спомени, а напълно ги изтривам. Още преди да съм чела или чула за въпросното позитивно мислене, аз винаги съм знаела, че няма смисъл да се ям отвътре с тежки спомени, а махвах с ръка и те оставаха някъде там, назад, където изчезваха от моето полезрение. Дори, без да си го поставям за цел, напълно забравях за тях. Замислих се защо ли доброто си проправя път толкова трудно, а лошото с лекота завладява масите. Но забелязали ли сте, че колкото и изпитания да има, добрият не може да стане лош, а обратното, понякога лошият и невярващият се променят, колкото и рядко да е това?
Саркастичните критики на онази моя статия не можаха да ми повлияят, макар че се прокрадна у мен отчайващото усещане за безнадеждност. Не можаха и да ме обидят, въпреки някои нецензурни думички, а само предизвикаха съжаление и дори съчувствие към хората, изпълнени с отрицания, агресия и съмнения.
Забелязах, че всичко писано на тази тема в публичното пространство предизвиква особено хапливи коментари, да не кажа злостни. Например – че се изживяваш като гуру, че правиш секта, или най-малкото, че си глупак, а те, видиш ли, са умни реалисти. Не разбирам нещо основно – как може да ги дразни това, в което има само положителни съвети, ободряващи напътствия и не подтиква към лошо, а само към добро, без да пречи на никого. Толкова ли е озлобен нашият народ и каква е тази нагласа за унищожителна критика?! А защо не помислят, че точно този негативизъм може би ни тегли към дъното, а не че позитивно настроените са еретици, или имат някаква облага от това….
Сърцето ме боли като гледам как някои са нещастни, болни, черногледи и не знаят как да си помогнат. Ако не друго, тези позитивни мисли ми дават спокойствие и разбиране. Колко е вярно, че всеки сам прави своя избор.
Аз зная, че не мога да променя никого насила, нито пък имам това намерение, но мога поне да дам надежда на някого, който има желание за това и мисля, че това ме прави по-добър човек, а всеки, който саркастично ме оборва, не носи нищо добро за никого.
За автора:
 |
Ивон Бетева
Аз съм позитивен човек, независимо от бурите в живота, които приемам като уроци. Семейна съм с един син – студент.
Имам две образования – педагогика и екология. Имам влечение към изкуствата, от които любимо ми е литературата, обичам природата, цветята, животните. Проявявам интерес към източните философии и всичко това ми помага да приемам нещата от живота и да се радвам на дребните неща.
За връзка с Ивон използвайте:
|
Loading ...