Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а  тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.

Не знаеше дали да бъде ядосана, унила или просто безразлична.Въпреки вътрешната борба между всички знайни и незнайни за нея емоции, тя беше тръгнала на пазар.Шопинг.Не помогна.Отново й се пиеше несамотно капучино с пяна и сламка.Огледа се отново.Почувства се толкова мъничка, сглобена от невидими и чупливи нишки, че се сниши още повече когато едно голямо семейство буквално прехвърча покрай нея.Беше я страх да не я разплискат на пода .После щеще да се усмихва само на ресните на някой моп.И все пак да се усмихва.Това не се случва сега.

Постоя още малко в застиналата си паника и все пак реши да пие капучино.Отиде до съседното кафене, поръча си капучино с канела в картонена чашка с капак.Взе си сламка на зелени райета.Китайска.Напъха самочуствието си в чантата заедно с рестото и се завърна на трона си- скамейката.Никой не поглеждаше точно към тази скамейка.Но тя не беше невидима.Беше за изморени хора.И аз съм тук. „Е, хубаво.Да пием капучино.”

-Ами да пием!

Холи се вцепени.Костваше и цяла вечност да осъзнае,че не чува само собствения си глас.Паниката я понесе като мощна центрофуга и тя беше готова да разкъса на парчетата този, който се е осмелил да седне на нейната пейка.Само за днес!Извърна глава и немият филм на разума й продължи със субтитри.

-Здравей!

Тя дълго премигва и всяка мигла отказваше да не се залепи.Клепачите й искаха мощно да пърхат , но тя просто се пулеше насреща в ужасяваща гримаса.До нея стоеше млад господин, усмихнат и толкова чаровен.Държеше в ръка картонена чаша с капак , цикламена сламка и мирис на канела.

-Защо сте седнали тук?- тонът й беше коварно отблъскващ и смешен едновременно.

Господин Натрапник се усмихна още по-лъчезарно и шумно отпи от капучиното.

-Пия капучино на пейката в мола.Преча ли ви?

-Всъщност тази пейка днес е моя.-продължи да гъргори изпепеляващо Холи.

-Добре.Довиждане тогава и приятен ден.

-Не…

-Не?

Холи отново усети неприятно и парливо усещане в гърлото си.”Признание миличка, дишай!”

-Не обичам да пия капучино сама.-искаше да изстреля тези думи със скоростта на мисълта си, но всичко минаваше толков бавно и след всяка дума балончета от свян летяха около нея.

След около два часа  капучино с канела в порцеланови чаши , кутия цигари и много смях Холи беше Холи.Не знаеше и не искаше да знае какво точно се е случило.Достатъчно й беше,че изпи най-хубавото капучино.Говори прекалено много без да се срамува.Говори с непознат.Два часа.Чувставаше се прекрасно.Усмихваше се и беше толкова доволна от тези мигове.Но осъзна , че дори не знае името на господина.

-Извинете, аз дори не зная името Ви.

-Името ми ли.Как искаш да се казвам?

Холи отдавна беше преплувала ледения океан на емоциите си и се бе разположила на зелена полянка от спокойни цветя.

-Тим?

-Ами добре, казвам се Тим.

След още няколко часа и приятна вечеря, дълги разговори , много усмивки и отлежали във виното думи , Холи не искаше да знае нищо повече.Искаше само да говори.Да изплюе всичко онова, което сутринта стоеше като празен кашон до нея , на онази „нейната скамейка”.Празният кашон всъщност се оказа препълнен и с всяка изминала минута тя вадеше по нещо от него и го оставяше навън.Свободно и дишащо.Нямаше и помен от сутрешната й самота.Щастие.

-Холи как сте?- запита някак неочаквано Тим.

-Прекрасно,необикновено,пеперудено,цикламено.-можеше да продължава да изброява цветовете на настроението си ,но отново пиеха капучино и тя предпочете да се наслади на топлината му .

-Чудесно.Значи моята работа е свършена.

-Вашата работа?- Холи заекна.Центрофугата като че ли искаше отново да затанцува и то на още по-високи обороти.

- Каква работа?Не разбирам.Обяснете ми, моля?!

-Аз съм професионален приятел.Моли и Габи ме наеха и ме изпратиха при вас!

За автора:

Лилия Карасавова Мечтател на свободна практика!! !Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща! Харесвам това: ‘Трябва да си имаш мечта. Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?’ Аз. За връзка с Лили използвайте: e-mail blog

ВАУЧЕР

Арт занимания „Да творим в цветове” в уютна домашна обстановка с домашно приготвени напитки и вкусотии.

Идеален начин за  релаксация след работен ден!

РАЗЛИЧЕН ПОДАРЪК ЗА ЛЮБИМАТА ЗА СВ. ВАЛЕНТИН!

За нас тези сбирки са място, където можем да изразим нашата креативност, да подкрепим творческата си енергия да се разгърне, да повярваме в себе си и да забавим ритъма на ежедневния си живот.

• Арт заниманията “Да творим в цветове”, представляват цикъл от занимания, посветени на седемте основни цвята и на връзката им с психологията на човека, с храната, интериора и др.;
• Заниманията се провеждат два пъти месечно в сряда от 18.30 до 20.30.
•  Заниманията чрез изкуство гарантират релаксация след динамичното и стресиращо ежедневие, подобряват креативното мислене и творческото изразяване, дават възможност за наблюдение и опознаване на нашите усещания;
• Заниманията включват опознаване на цветовете – тяхното влияние върху тялото, ума и емоциите на човека. Опознаване на всеки цвят чрез различни вкусове, форми, аромати и арт техники. Изследване на усещанията, които ни носи цвета и използване на цветовете в ежедневието ни.
• Арт заниманията са съобразени с качествата на цветовете и включват различни техники като рисуване, писане, шиене, ръчна изработка на аксесоари, бижута, предмети от глина, хартия, плат, и др.

• Цената на ваучера е 50 лв., вместо 60 лв.
• Един ваучер включва участие в две арт занимания ,които ще се проведат на:

29 февруари: В тайните на бяло и червено – опознаване на двата цвята и изработване на мартенички;

7 март: Да подариш бижу – опознаване на цвета на жените и децата – розово и изработване на бижу от корк.

• В арт заниманията могат да вземат участие лица над 18 години.
• Едно лице може да закупи неограничен брой ваучери, но едно лице може да използва само един ваучер.
• ВАЖНО: Посочената отстъпка важи единствено при закупуване на ваучера до 14 февруари 2012.

За да закупите ваучер, моля пишете ни на: info@mycolour.bg  с Ваши контакти за обратна връзка.

Ние ще се свържем с Вас и ще Ви предоставим банковата ни сметка за заплащане на ваучера.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама…не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:

-Аз тръгвам,тръгвам на далече

Тръгвам и оставям ви усмивка

Аз тръгвам ,тръгвам  вече

Тръгвам и оставяй ви дъга

Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:

-Пак отива на поляната да търси онова цвете.

-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.

Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.

-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.

-Скоро-намигна й Грийни.

-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.

Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:

-Няма.Обещавам.

Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.

Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.

Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина  и топла тайна.

За автора:

Лилия Карасавова Мечтател на свободна практика!! !Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща! Харесвам това: ‘Трябва да си имаш мечта. Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?’ Аз. За връзка с Лили използвайте: e-mail blog

24.05.2003 г.

За автора:

Здравка Райкова “На 32 години съм, зодия Риби, непоносимо романтична, сантиментална, мечтателка, която излива своите емоции върху листове хартия с единствената претенция за тяхната сила върху мен… Това са си просто моите трепети, моите мисли, които понякога си позволявам да пренеса в интернет пространството. Обичам природата, тя ме вдъхновява и зарежда емоционално; обичам музиката, тя е моята муза, без която не мога; обичам и фотографията, тя е моето хоби.” За връзка със Здравка използвайте: e-mail

14-те изречения/коментара, които са харесвани най-много ще получат по един цветен анализ като подарък за  от екипа ни.

Победителите ще получат бонус код за цветен анализ.

Анализът, който спечелите, може да се ползва като личен или фирмен. Ако желаете да бъде личен, може да го заредите от тук. в рамките на 1 седмица от изпращането му. Ако желаете да бъде бизнес/фирмен, може да го заредите от тук, като валидността му отново е една седмица от изпращането му.

Обичайте се и успех на всички!

За автора:

Мартин Пепелджийски Мартин Пепелджийски се занимава с консултантска и развойна дейност в IT и комуникациите. Част от екипа на сайта. “Интересувам се от нещата, които дават свобода на човека – физическа, умствена и духовна!” За връзка с Мартин използвайте: e-mail website

Обръщам се назад. Виждам отминалите дни. Пропуснатите възможности. И отново това усещане за САМОТА.

И може би, повечето от вас ще кажат: „Стига вече. Виж, не си сама.”. Може би?!?

Да, мислите, понякога прокарват ръка в душата и изваждат от нейните дълбини една блажена усмивка. Усмивка на благодарност, задоволство, блаженство и лекота.

Аз съм здрава и обичана жена. Имам чудесни приятели. Гушнала се в скута на майка ми и топлината на семейството. С времето и романтиката се появи. Хм…красота…

Една прекрасна романтична вечер – свещи, вино, цветя и нежност. А след това всеки тръгнал по пътя си, забързан в мислите на делата си. Дали искам всичко да бъде продължение само в една вечер – няколко откраднати минути, часове? Няколко мига днес, без утре. Няколко щриха, без продължение.

Въпросът: Нима искам точно това? И в отговор: А защо не? Докога? Докога ще лъжа себе си, че съм щастлива. А къде е щастието? В красотата, нежността и няколко часа любов? А след това? САМА!!! Останала в обвивката на тъгата отново преминавам през полето на безвремието, търсеща СИЛАТА. Къде ли да я търся?

Някой може би ще репликира: “Търси силата в теб”. Там ли?!?

Защо ли са тези объркани мисли? Очаквания…?!? Какво ще се случи от тук нататък?

И някой тихичко ми нашепва: “Бъди тук и сега! Бъдещето е пред теб! Довери му се и просто бъди! От теб зависи, какво ще последва. Само от теб…”

Доверието отново си прокарва пътека. Какво всъщност искам ли?

Искам да намеря себе си. Искам да намеря любовта, прошката и щастието вътре в мен. Искам да заместя тъгата с радост. Искам да се радвам на живота. Искам да мога да живея в мига, пълноценно. Искам да бъда тук и сега. Без очаквания за утре. Без съпротива към тук и недоверието на сега. Искам да продължа и да стъпя здраво. Да усетя почвата, тревата. Да помириша полъха на вятъра и цветята. Искам да разцъфтя като пролетта.

Искам да срещна Човекът, до когото да се събуждам сутрин и да лягам вечер с целувка на нежност и топлина. Искам да срещна човека, пред който да бъда себе си и да общувам с лекота. Искам да срещна човека, пред който да мога да бъда тъжна и радостна, пряма и стеснителна, мъдра и глупава.

Искам да срещна човека сега, без да се лутам в минало, настояще и бъдеще.

Искам да бъда готова. Искам да мога да поискам нещата, които обичам. Искам да бъда търпелива и да дочакам в смирение тяхното време тук и сега. Искам да се доверявам и да слушам интуицията си. Искам да съм свободна да изразявам себе си. Искам да намеря сили да продължа напред. Искам да видя светлината и да вървя към нея с вдъхновение, страст  и устрем.

Просто искам да се събудя с усмивка.

И отново въпросът: Самотата?

Какво се промени? Правилата бяха ясни, ако въобще бяха определени. Съгласих се на нещата такива каквито са. Без очаквания. Без надежди. Без копнежи. Но с времето се появи ТЯ – надеждата, а след нея се наредиха копнежите и очакванията.

И отново някой тихичко ми нашепва: Тук няма нищо. Просто един миг. Крадци на няколко часа, потайни и прикрити в сенките на нощта. Измамници на самите себе си, усетили миг свобода. Миг на блаженство, спокойствие, нежност и топлина.

Появи се ЧУВСТВОТО на взаимност. Започнах да искам от него все повече и повече. Ненаситно пиех от обичта, грижите и приятелството.

Но с изгрева винаги идваше края.

Появи се ЖЕЛАНИЕТО  за живот след изгрева. Но все не успявах да го споделя.

И отново потънала в мислите си: “Искам просто няколко дни за мен. Плаши ме това, което ще последва. Плаши ме това, че ще бъда щастлива. Плаши ме самотата след това. Плаши ме чувството на празнота..” Не се осмелих да изразя на глас това. А какво всъщност искам от него: “Един романтичен уикенд за двама. Просто да преживеем настъпването на утрото заедно.”

Равносметката:

Събрах сили и споделих за надеждата, чувството, желанието. Изгубих го.
Получих това, което исках. Но не от човека, когото желаех.

Поисках да бъда себе си и да мога да изразявам свободно мислите и емоциите си.
В резултат всеки ден имам смелостта да сътворявам света в мен и около мен.

Поисках да бъда готова.
Днес, душата си разкривам пред вас. Приемам, че не съм идеална. Нито света около мен.

Получих и отговорите с времето. Научих се да изпитвам наслада. Да обичам, просто защото обичам. Без очаквания. Без контрол. Без копнежи. И днес си спомням за тази връзка с топлина и нежност. Кара ме да се усмихвам, защото тя ме накара да бъда себе си.

Често навиците и старите мисли ме нападаха. Но с времето, те избледняваха и накрая се превръщаха в малки точици, от които рисувах нова картина. Вярвам, че когато човек поиска, ще го получи. Без значение от кого, от къде, защо, как.

Благодарна съм, че преживях това.

Автор: Юлия Пъшкина

/написано на 15 март 2009 г., но преработено през 2012/

За автора:

Юлия Пъшкина Вместо да представи себе си с няколко изречения, Юлия предпочете да представи себе си с пъравата си публикувана в Usmivka.org творба, която можете да прочетете тук. За връзка с Юлия използвайте: e-mail

За автора:

Ивалина Ташева Ива е личност, с която веднъж запознали се, никога няма да забравите. Открита докрай, тя е създател на сайта Гола пред теб. Жизнена, светла и енергична, напреднала в работата със себе си, тя може да те накара да се усмихнеш, дори в най-трудния момент. За връзка с Ива използвайте: e-mail website

Осъзнаваш, че животът може да бъде и прекрасен, че щастието не е тема табу в житейския ти път, че би могъл да продължиш и да се радваш на всичко около теб. Усещане за живот. Какво прекрасно, вдъхновяващо изживяване! Да чувстваш, че съдбата те обича и ти подарява втори шанс. Да се чувстваш благословен и възнаграден. Благодарностите са безкрайни. Любовта прелива. Радостта грее в душата…

Животът е невероятно приключение. Толкова силно преживяване не си струва да изпускаш. Качваш се на въртележката и те понася нанякъде. Понякога ти иде да виеш от безсилие и болка, но друг път, когато си на върха се чувстваш богоизбран…

След лошото идва хубавото. Кръговрат…

И природен закон. Не слизайте от въртележката! Повярвайте- ще дойде и вашия миг! Ще излезете от мрака. Ще обичате отново. И ще се радвате на живота…

Вярвайте! Когато злото си отиде….

За автора:

Ваня Ангелова “Казвам се Ваня Ангелова, на 43 години съм, от София. Прекарах детството си и младежките си години в пътешествия из Африка и света. Обичам животните, природата и семейството си. Пиша от малка – на английски и български език. Имам блог за лично творчество, това е моята малка вселена. Писането е и сън, и спомен, и мечта … Понякога е хумор, реалност, злободневка. Просто – ЖИВОТ.” За връзка с Ваня използвайте: e-mail blog

УЧИЛИЩЕ ЗА ТЪРСАЧИ ви кани на една различна вечер на Отворените врати “ЗА ВЪПРОСИТЕ, ОТГОВОРИТЕ И ТЪРСАЧИТЕ”

• Ако винаги сте искали да ме попитате нещо
• Ако има въпрос, на който усилено търсите отговор в момента
• Ако сте открили отговор на много важен въпрос и бихте искали да го споделите с останалите
• Ако искате да разберете как по-успешно да намирате отговори на вашите въпроси
• Ако искате да се срещнете и с други Търсачи

ВХОД СВОБОДЕН

МЯСТО: офисът на УЧИЛИЩЕ ЗА ТЪРСАЧИ

ЗА КОНТАКТИ: www.seekerschool.org

Телефон: 0887147186