Усмивка – Щастието като път!

Как искам да летя! Да се понеса над пошлото, ниското, застоялото и да се извися високо над земните злини…

Искам да летя над дребнавите житейски спънки и да се слея с облаците. Да видя ангели и слънцето отблизо. Да поговоря с Бог. Негово дете съм и знам, че Той ме обича. Все някога ще се изправя на крака, както пее Майкъл Болтън в прекрасната си балада. Не само ще си стъпя на краката, ами и ще полетя…

Вярвам, че мога. Когато ме натискат и блъскат, ще се изправя. Когато се опитват да ме уязвят ще се засмея. А когато ме мачкат ще полетя. Високо. Ще бъда недостижима за болката и мъката. Там, горе, всичко изглежда различно. Светло е, ефирно и толкова красиво, че се чудя защо съм още на земята…

Не мога да вирея сред нисши страсти и стратегии. Да, ще избягам. Далече. Ще си взема само спомените и любовта. Друго не ми трябва. Те са вечни, както и душата ми. Само да можех да летя…

Щях да се слея със слънчевите лъчи и да дишам с диханието на вятъра. Щях дя плача заедно с дъжда и да подскачам със снежинките…

Искам да се смея на воля и да забравя лошото. Да съм свободна и силна. В синевата има дъх на вечност. Лъч на надежда. Полъх на обич. И толкова много красота. безкрайна красота…

Там горе високо. Де е щастието? Виждам го да ми намига зад пухени облаци и да ме кани натам. Вярвам, че има щастие. Само трябва да го стигна. Само трябва да мога да летя. Как искам да летя!

Ще бъде…

За автора:

Ваня Ангелова “Казвам се Ваня Ангелова, на 43 години съм, от София. Прекарах детството си и младежките си години в пътешествия из Африка и света. Обичам животните, природата и семейството си. Пиша от малка – на английски и български език. Имам блог за лично творчество, това е моята малка вселена. Писането е и сън, и спомен, и мечта … Понякога е хумор, реалност, злободневка. Просто – ЖИВОТ.” За връзка с Ваня използвайте: e-mail blog